Немили - Недраги ( Хъшове 1969 )

„Немили-недраги“ (1882–1884) е повест от Иван Вазов и е един от ранните примери на модерна българска литература. И до днес тя е сред най-популярните произведения от своята епоха и заема традиционно място в българското образование. Повестта е публикувана за първи път през 1883 г. (т.нар. Пловдивски период) . в списание „Наука“, а по-късно през 1891 г. е включена в „Повести и разкази“. С оглед творческото развитие на Вазов „Немили-недраги“ е третата по ред белетристична творба на писателя след спомените „Неотдавна“ и повестта „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“). Повестта представя живота на българските емигранти (хъшове) в годините малко преди Освобождението. Герои на творбата са редовите участници в национално-освободителното движение на България от турско владичество – хъшовете, изгнаници в Браила. Принудени да живеят в нищета, мизерия и социална изолация. Те се събират в „Народната кръчма на знаменосеца“, която е собственост на един от главните герои в повестта Странджата.Там те планират плановете за връщането в Родината и желаното извоюване на нейната свобода. Сред основните герои на произведението са: Странджата (с прототип Никола Странджата) – по прякор Знаменосе